Да се обърнем към зиготата
Ако някой беше обяснил на Джасмухийн (Hellen Greve), известна праноядка от Австралия, че тя има изградена връзка между мозъка и ДНК, която позволява, да речем, да се храниш със слънчева енергия, тя нямаше да заблуждава хората с езотерика и всички наоколо щяха да гледат по-сериозно на тези процеси. И нямаше да чакат докато някой пранояд хвърли топа без салам, междувременно натрупвайки раздразнение по въпроса.
Функционирането на мозъка на съвременния човек създава множество странични продукти, които той не усвоява. Излиза, че ако ние неутрализираме така наречените свободни радикали – те неутрализират нас.
Това, обаче, е формулата на взаимодействието на мозъка с ДНК и е важно да разглеждаме анатомията на мозъка по друг начин. Вместо да изграждаме биохимична реакция, ние се подчиняваме на окислението й, като намаляваме силите на организма, хвърляйки се в борба, която постоянно провокираме сами. Ние нямаме „вертикала на властта“ в собственото си тяло. В това е целия проблем. Получава се нарушаване в последователността на процесите, свързани с нуклеотидите. Тоест, домът ни не се променя, просто в него цари бардак. Хромозомите не посещават новообразуващите се клетки, а поради нарушаване ритъма на мозъчните функции ние нарушаваме и функциите на хромозомата.
По-низшите вериги се получават чрез белтък, който ни се натрапва без да разбираме и да умеем да го използваме във висшите вериги. Например, вие дъвчете в неправилен ритъм и така нарушавате секрецията на слюнката; и т.н.
Или – при повърхностно и неестествено дишане, когато кислородът постъпва в тялото по-често от необходимото, ние всъщност отучваме тялото да го оползотворява.
И най-накрая – когато лишаваме мозъка от функцията му на съсредоточаване (или просто нямаме такава функция), ние се плъзваме по нанадолнище към биологически вегетативен модел, където нашият живот трябва да се разглежда от позицията на растение, мутирал биологичен обект, където в една от дъщерните клетки има по-малко хромозоми отколкото в другата. Всичко това формира друг тип хора, които скоро изобщо няма да трябва да си напрягат мозъка и тази тема няма да ги засяга. Реално, това се наблюдава вече и сега, поне що се отнася до изобилието и низкото качество на нашата храна. По-рано нито един мозък не би издържал стресът от подобна храна или питие, а сега това е до насита!
Затова, докато хората обмислят доколко е етична смяната на ДНК кода, ние вече сме го изменили. Тъй че изследването проведено в университета Чжуншан (Zhongshan) в Гуанджоу, където учените са успели да заменят един участък на ДНК, изглежда по-скоро като забава отколкото като пробив в науката. Това не е начин да се създадат супермени, а да се сътворяват супер био-роботи.
Но нека познаем всичко от самото начало. А затова – да се обърнем към зиготата.
Зиготата е клетка, продукт на първичното сливане, онова, което поражда живота. Ако се абстрахираме от идеята за това, кой я е породил (яйцеклетки и сперматозоид), и вместо това се концентрираме върху идеята за първично сливане, то няма да е трудно да се досетим, че в човека трябва да е заложено някакво базово усилие за развитие. И това преди всичко е усилието, което съединява. Тоест, става дума за усилие, в резултат на което е възможна поява на нова енергия.
Кое в нашето тяло е способно да генерира подобно усилие? Това, което може да му даде команда – нашият мозък. При правилно съсредоточаване мозъкът формира усилието на тотипотентността, т.е. именно такава възможност. И тук е важна подкрепата за такова усилие, тъй като средата е по-слаба и усилието може да затихне.
По същата причина, например, в тантрическия будизъм се оформя перла в главата, което помага да се поддържа постоянно състояние на тотипотентност. Тази енергия не само може да замени участък от ДНК, но и диференцирано да работи върху ДНК вериги, т.е. просто да променя тази объркана конструкция. Формата си остава същата, но вътре всичко се променя или подрежда.
По-нататък въпросът се състои в това на какво ниво възниква проблемът. Ако той, да речем, е повече на ниво протеинова зависимост, то може да се промени ДНК вътре в клетката, макар че засега това е само теория. Но такава теория съществува, благодарение на биохимика Дженифер Дудна (Jennifer Doudna), макар и тя да е повече от позицията на РНК. Тук за нас е важно да не се оплетем в геноми, групи на свързване, които поначало не се третират еднозначно в научния свят.
Това, обаче, не е от принципно значение. От принципно значение е това, че всички вериги всъщност са заложени според направления и представляват триизмерен полимер. И нашата задача е да зададем посока на ДНК веригите, а не да измъчваме генетическия код и генетическите заболявания, сблъсквайки вирусите с бактерии.
Това, апропо, може да се получи успешно с мишки или маймуни, понеже техният мозък е стабилен. А човешкият мозък е многостранен, той се отклонява (раздразва се) и, съответно, се подчинява на всеки резонансен импулс. И понеже за нас основен реагент е разрушаващият, отрицателният, то той естествено се формира в нашия организъм и ние сме склонни към отрицание.
Тоест, негативизмът е условие за подчиняване на мозъка на обработването на разрушителни процеси в нашия мозък. И първата защитна функция у човека е търсенето на радост, веселие. Това обаче не е нищо повече от защитна реакция, тъй като мозъкът не участва във веселието, той само си почива от негатива.
При все това обаче, той участва в раздразнение и негативизъм. Затова, дори и да блокираме разрушителните процеси в ДНК, ние трябва да положим допълнителни усилия за изработване на положително синхронизирано състояние на мозъка (както, например, при мишката), което негативът не е в състояние да отклони или разсее.
© Олег Черне