Хранене с вкус
Храненето с вкус е особено понятие в системата Хранене на бъдещето, свързано със свойството на съзнанието да възприема и най-вече да преработва сигналите, пораждани от едни или други вкусови импулси. Тези сигнали на практика не зависят от храната, макар да я съпровождат. Вкусът представлява определено свойство на активното съзнание на човека и умението за възприемане на вкуса поражда в тялото ни различни секреторни реакции, които всъщност се превръщат в допълнителен източник на хранене. Това означава, че реакцията на вкуса се съпровожда не само от биоенергийна, но и от биохимична реакция, независимо от самото приемане на храна. Тоест, съществуват различни форми на резониране, които ни дават (ако сме способни да ги усвоим) или отнемат енергия.
Всеки вид вкус представлява своеобразен модел, построен съгласно една или друга формула на взаимодействие на органите и системите ни. Освен това всеки вкус има свой генериращ орган, който възприема вкуса както вътрешно, така и външно. Тук именно се включва и функцията на съзнанието. Съществува и самостоятелен външен орган, разположен в мозъка, сред чиито задачи е да формира само външното възприятие за вкуса, като самият той е свързан с малкия мозък. И така, шестте вида вкус могат да се смятат за източници на самостоятелно хранене.
Храненето с вкус е не само базова необходимост за човешкото съществуване, която определя качеството на живот на човека от гледна точка на преживяванията, но най-вече – допълнителен източник на изменение и усъвършенстване.